Ежедневно се сблъскваме с огромно количество нова информация и определен брой събития, които се случват на нас или на хората около нас. Пряко или не, всяко едно нещо ни засяга и рефлектира върху живота ни. Всяко едно събитие води до движение в нашето съзнание, както и среда която ни заобикаля. Всички тези неща оставят своя отпечатък и това понякога може да ни дезориентира по нашия път. Точно поради тази причина започнах тази тема преди няколко дни и днес реших да я довърша.
Когато приемаме нови предизвикателства с тях се изкачваме и на нови нива, но изкачването не става успоредно с възприемането от наша страна, или поне не винаги. Самият процес е доста деликатен за усвояване, което логично изисква време. В други случаи, съзнателно успяваме да се изкачим на по-високо ниво, но нашето тяло все още стои на предходното и се получава отново разминаване. Какво се случва тогава? Често се чувстваме неориентирани, понякога се губим в нашите мечти и дори не успяваме да си спомним какво точно сме искали. С няколко думи губим връзка с реалността и нашите мисли започват да звучат все по-объркано. При някои хора е нормално дори да изпаднат в апатия или форма на депресия.
Ако искаме да преминаваме успешно през различните нива на осъзнатост е нужно от време на време да изключваме себе си спрямо заобикалящият ни свят. Всяка активност губи част от нашата енергия, точно поради тази причина имаме нужда да генерираме нова такава. Най-истински ще се почувстваме когато останем за малко насаме. В такива моменти изолирането много помага, не с цел бягство от различните ситуации, а по скоро успокояване и момент на отдръпване от тревожността. Всеки човек има нужда да почувства “себе си”, което се случва когато няма хора около него.
Следващата много важна стъпка е да осъзнаем къде точно стои границата между реалността и нашите сънища/ мисли. Често в такива моменти не мислим рационално, а чрез нашите емоции, които изкривяват реалността и не могат да ни дадат ясна преценка. Винаги трябва да се опитваме да застанем над тях, а това се случва когато извадим реално фактите, които вече знаем. Това може и да не е най-добрият метод, но всъщност много помага, защото не може да излъжеш себе си когато виждаш нещата написани съвсем ясно и точно.
Обичаме да си затваряме очите, за това което не искаме да видим и точно така спираме процеса на движението. И в крайна сметка не постигаме нищо, защото нашето тяло и съзнание има нужда да се изкачва успоредно. Ние сме един постоянно движещ се организъм и ако допускаме да ни се случват нещата, които идват в живота ни, ще продължим да се движим и изкачваме нагоре. Точно за това динамиката е изключително важна.
Никога не пренебрегвайте това, което ви заобикаля и това, което ви казва вашето тяло. Всяко нещо около вас е живот и е свързано в тази Вселена. Това, което не е важно за вас, няма сила върху вас. Подбирайте правилно нещата, за които се тревожите. Истината е, че често отделяме внимание на хора и ситуации, които не контролираме пряко.
Разграничавайте нещата и фокусирайте усилията си над това, което зависи единствено от вас.
Alice`s World 