Не можеш да живееш с миналото си.
Не можеш.
Ще си простиш ли?
Често се смятаме за много различни, но знаеш ли, с теб не се различаваме чак толкова. Всеки си има нещо, от което бяга. Нещо, което иска да забрави. Ляга вечер и си мисли, че утре ще е по-силен защото е нов ден. Само, че с времето осъзнаваш че новият ден не те прави по-силен, а те смачква отново и отново. Месеците продължават да вървят и до като се усетиш поглеждаш назад и виждаш, че е минала една година, а ти все още газиш в същите неща. Нали се опитваше да избягаш? Питаш се, блъскаш си главата..
Знам едно, че всеки който бяга, тайно иска да бъде намерен. За това съм тук, за да намеря всеки един от вас, който преживява това. Преживява миналото, преживява грешките, разочарованията, предателството, лъжите, преживява истината, защото миналото е един разказ. Да, просто разказ. И когато го разкажеш, осъзнаваш че му даваш от своята енергия и го придърпваш всеки ден, държиш го близо за да не го забравиш, до като всъщност се опитваш да бягаш и да го надживееш. И какво правиш в действителност? Ще живееш ли или няма да живееш..
Стоиш в тази сива среда с месеци, година, може и повече и се опитваш да избягаш от този „АД”. Главата ти се пълни с въпроси, изморяваш се още преди да е позвъняла сутрешната ти аларма, не можеш повече да мислиш, да ядеш, да спиш.. Искаш просто да приключи, обаче всеки ти повторя „от теб зависи” и ти оставаш пак там в средата. Усещаш, че трябва да направиш нещо, спешно, че трябва да приемеш нещата или да ги игнорираш, за да можеш да живееш, но не става и всичко продължава, защото не можеш да игнорираш, когато те боли. Не можеш да забравиш, защото това е подарък но не към теб. Не можеш да си позволиш да направиш нищо, нито можеш да простиш, не се чувстваш готов.. И какво остава?
Времето.. аз не вярвах, че то лекува, но с времето просто оставаш всичко зад теб –страхове, грешки , разочарования.. Започваш да мислиш трезво за този разказ, който се е случил и го преодоляваш. Оставяш го в миналото, където му е мястото.
Да простиш означава да си позволиш да бъдеш човек, който допуска грешки или да му се случват неща, които не контролира. Това, което стои там, в този тъмен отдел наречен минало, е нещо което не си контролирал.. И аз няма да казвам баналното „Погрижи се за настоящето”, защото истината не се крие в това. В миналото обикновено лежи една истина, която първоначално изглежда като хаос, защото всяка истина води със себе си разместване на земните пластове или поне човешките представи. Но този хаос във времето започва да се нарежда и всички тези непознати парченца някак си започват да имат място, което изглежда логично и човек започва да нарежда този така разбъркан пъзел от събития, за които няма представа..
Няма непреодолими неща. Няма грешка, която да не можеш да поправиш или простиш. До като си само човек, означава че си тук за да изпитваш себе си, а грешките са част от учебният процес.
Alice`s World 