Изисква се много време, търпение и желание да опознаеш целият свят, да научаваш за нови култури, да изследваш различни нрави, обичаи, истории.. Но не се изисква много да обиколиш света в няколко изречения. Защото света е хората в него. И аз реших да направя едно различно допълнение в блога, в което да се срещаме всички ние с различни хора, от различни места, градове, с различни професии, интереси, защото човек опознава заобикалящият го свят като се среща с нещо ново и нещо непознато.
И първият подложен на моята нова инициатива е:
Аз съм Теодора Сукарева, или просто Теа. През 1996г., с първата ми глътка въздух, в град Пловдив започва и моето начало. Първият ми осъзнат спомен се роди когато баща ми се прибра вкъщи с огромна плюшена панда. Бях съвсем малка и тогава ми изглеждаше още по-голяма. До ден днешен си я пазя, макар да не съм почитател на играчките. Като дете, веднъж се опитах да се покатеря на една закачалка, тогава паднах за първи път. На 12 години много обичах да излизам с децата в квартала и да пиша фен-фикшъни. Рядко се задоволявах с историята на автора и поради тази причина все си мислех, че мога да я доразвия. Не винаги съм била толкова освободена и общителна. Бях преди много срамежливо хлапе. С времето разбрах, че това много те дърпа назад и изпускаш прекалено много възможности за създаването на красиви спомени. В училище не обичах зубренето и всичко прекалено задължаващо и лишаващо те от свобода. Често системата ти налага КАКВО да мислиш, не КАК. За радост, познавам много преподаватели, които не бяха част от нея. Често се губех между това, което искам да стане и това, което е. Мечтател съм, но преди просто седях и се надявах чудесата да се случат. Сега работя в тяхно име и вярвам, че ще дойдат. Баща ми бе писател и вярвам, че ми е предал таланта си по някакъв начин и това винаги ще бъде част от мен. Винаги ще се връщам … от вратата да проверя дали в купичката на котката има вода и храна, хаха. Не мога да забравя лошите неща, които са ми се случвали, но се уча да живея с тях, взимайки си поука. Има един човек, който успява да ме изкара извън кожата ми за по-малко от 1 секунда. Наричам я най-добра приятелка. На 18г. за първи път си направих татуировка. Харесвана от всички, такава не искам да бъда. Ще означава, че нещо не ми е наред. Никога няма да приема лъжата като изход . Миналото ми и вярата в светло бъдеще, това ме прави силна. Разликата между мен и „съвременните поети“ е, че аз не се опитвам да достигна до масовия интернет потребител. И не пиша поезия, хаха. Но ако пишех, нямаше да си разглобявам ”enter” бутона. Когато съм вкъщи обичам да готвя. Гозбите на баба, това винаги ще е най-вкусното нещо за мен. Веднъж като излязох от вкъщи, реших, че това ще бъде страхотен ден. И беше. Нищо няма да промени безразличието! #НеБъдиБезразличен – нов проект, по който ми престои да работя.
„Дари щастие“ е инициатива на teahtalks.com, в частност Теодора Сукарева, която има за цел да подари мечтания абитуриентски празник на деца с финансови затруднения.
Alice`s World 