Между началото и края

Не винаги мисля това, което искам да кажа. Често забравям името си и наричам себе си хронична умора. Объркано отново свеждам глава  и не съм сигурна на къде бия. Побърквам се от празнословия. Искам да закърпя някак нещата, но просто изпускам всичко, за което се опитвам да се задържа. И нищо на света не те …